Брошка малко се удави

Тази история е разказана от един жител на Псков, Ана Селезнева, тя
случило се, когато Аня била на седемнадесет години.

Момичето и нейният годеник пристигнаха в селото, за да посетят баба на Анина.
Антон беше аматьорски рибар и се надяваше на местните
река, мечтала за голям улов.

… Още в първата сутрин те станаха на зазоряване и отидоха до реката.
Най- този ден всичко беше чудесно: чист въздух, девствена тишина,
Уникалната, зашеметяваща градска красота на природата. Изглеждаше
те паднаха в приказка …

Най-накрая Антон избра място за риболов и изоставяне. Аня
ходеше по брега, възхищаваше се на прекрасната природа и когато слънцето
започна да гори, отиде да плува. Тя не беше толкова добра за дълго време, и
сякаш тази река, и небето над него, дърветата и тревата – всички
излъчва немислимо, крайно щастие …

– Ани, къде си? Ела тук! – Най-икът на Антон се чу така неочаквано
че тя трепна.

– Най-иж какво съм хванал! – весело говореше човекът. – За куката,
знаеш, закачен. Това е подарък от реката за теб …

На дланта на Антон лежеше брошка, която той извади с неговата
Донка. Затъмнената от водата украса очевидно беше сребриста. Аня
с интерес разгледа откритието.

– Трябва да го почистим – каза Антон. – почистване и
ще бъде като нов.

– По-добре ми харесва – каза замислено Аня. – как
сякаш е стар. Аз просто ще почистя ципа …

Антон отново се интересуваше от риболов, а момичето седеше в сянката недалеч
от него и, гледайки брошката, се опита да си представи селото
красивата жена, която можеше да притежава украсата … Постепенно в нея
цяла романтична история се оформя в среброто
брошка изигра значителна роля … И тогава Аня незабележимо
задряма.

Най-ечер той и Антон тръгнаха на разходка. Аня носеше красива рокля,
приковаха му намерената брошка.

– Е, как? – попита тя младоженеца.

– Ексклузивно! – одобри Антон.

Някак се оказа, че са на реката. Най-
в тъмнината тя беше съвсем различна – тайнствена и предпазлива,
сякаш замръзнал в мрачните брегове …

И тогава от някъде дойде мъглата. Дебела завеса сякаш веднага
падна от небето и огради Аня от Антон, като цяло от всичко … Беше
толкова неочаквано, че момичето беше уплашено.

– Антон! – извика някой не нея, чужд глас. – Вие
къде?

Най- вязкой тишине не раздавалось ни звука. Аня вече не смееше
крещи. Страхуваше се да отиде, защото не видя пътя и се страхуваше
останете на място – в тази студена и лепкава, не е ясно къде
взета мъгла. Тя стоеше, обгърната около себе си и тихо
ридание от страх.

Внезапно един тих воал леко се раздели – достатъчно
така, че Аня видяла едно момиче пред нея и се уплашило още повече.
Момичето беше мокро, сякаш току-що беше напуснала реката и такава
бледа, че лицето й приличаше на маска. И точно като маска
неподвижно и изразено страдание. Детето се протегна към Аня
ръце и жално каза:

– Дай, моля те, дай! .. Ти си толкова красива, елегантна … И
Аз и аз имам … Моля те, върни ме! ..

Аня изпищя и избяга, без да знае
къде. Всичко, до което стигна само в къщата на баба си. Най-скоре
Антон се появи, дрезгав, защото дълго и силно се обаждаше на Аня.

Най-озвращение брошки законной владелице

Уплашена и все още трепереща, момичето говореше за нея
странна среща. Баба помрачи лицето си и се прекръсти.

– Знаеш ли нещо? – бързо я попита Аня. – Бах, какво си
знаеш ли Кой беше това?

– Те някога са живели тук – отговори баба с въздишка, – семейство
един живял. Това момиче и нейните родители. Родители на алкохолици бяха …
последната. Най- доме все пропили, ни поесть нечего, ни одеть…
Малкото момиченце е запушено, в саван, гладно завинаги … Съседи по хитър
дошло до гуша. А тут еще мальчишки ее дразнить взялись… Най-от откуда,
казват децата имат толкова много злоба ?! Най- общем, подарил ей кто-то эту
брошка. Ясно е, че не родители, а някой друг. Е, никога не знаеш … И
тя, глупака бедна, я вземете и прикрепете към дрипите си!
улицата излезе. Най-идать, так ей хотелось показать, что и у нее может
бъде нещо полезно! ..

Баба се счупи и извика. Очите на Аня също
дойдоха сълзи.

– Тогава какво? – мрачно попита Антон.

– И тогава видяхме тези млади животни да мислят за момичето
макет … я обгърна и всички в лицето
Той казва. Тя наистина искаше да тича – не е позволено. И един от тях взе да и се откъсна
брошка. И се втурнаха към реката. Най-се за ним, и она, бедная, изо всех
Silenok работи и вика: “Дай, дай, моля! ..” Е, той
замахна да и хвърли във водата. И тя … следващата … Плува
Не знаех как …

…Най-сю эту ночь Аня не спала. Понякога тя започваше да плаче и после
Антон се събуди и се опита да я успокои.

Рано сутринта отново стигнаха до реката. Аня не отмени
брошка, тя реши да я върне на момичето с роклята. река
прие подаръка и тихо го отнесе в дълбините.

През нощта Аня мечтаеше за момиче. Друга рокля беше страхотна за нея, но
момичето явно я хареса. Тя изглеждаше доволна и дори
щастлив и благодарен – усмихна се на Аня. �- Нека бъдете
добре … там, – без да се събуди, момичето прошепна леко.

Like this post? Please share to your friends:
Leave a Reply

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: