снимка от открити източници
В света има много езера и езера, които са известни като омагьосани. Те са притежават неразбираеми свойства и проявяват паранормални Дейност. Няколко такива странни езера дебнат в планината Кордилера А зур (Сини планини). Този гребен върви успоредно Андам и изобилства от студените езера, около които живеят индианците Кечуа. Там, на почти небесна височина, се намира езерото Гайпо. Местните индианци многократно са наблюдавали падане на светещи обекти в езерото или, обратно, излита от водата. Формата им е много различна -боли, овали, правоъгълници, пръстени. Тези неизвестни гости са безплатни проникнете във водния стълб, замръзнете и бавно се придвижете навътре на няколко сантиметра от повърхността на езерото, и след това едно от двете да се втурне в небето със светкавична скорост или бавно да плува нагоре склонове, рамкиращи планината Гайпо. Индийците вярват, че това са вещици и магьосници, които придобиха лъчезарен вид, отивайки на лов невинни жертви. Казват, че един ден съплеменникът им беше ударен от мълния, изхвърлена от един такъв светещ предмет, и не можеше да се движи, докато странен предмет изчезна без следа. Друг път стара индийска жена, която събираше дърва, внезапно видя езеро от огнен диск. И въпреки че беше доста далеч, жена ясно усещах вълните от горещ въздух, идващи от това непонятна тема. През октомври 1994 г. Сюзън Смит, млада майка от Юнион, Северна Каролина, умишлено я разрешиха кола се спуска от док на лодка в езерото Джон Д. Лонг. Майкъл и Алекс, синове, прикрепени към задната седалка Сюзън, удавена. Тя получи доживотна присъда. Две години по-късно, от същия пристан, друга кола се блъсна в езерото, в което седяха трима възрастни и четири деца. Тя спонтанно помете между паметниците на Майкъл и Алекс Смит. Всичките седем пътници се удавиха, един от очевидците се опита да ги спаси, но се задави и умря също. Според местните жители нещастия възникна по една единствена причина: езерото Джон Д. Лонг омагьосан. Едно от най-известните убийствени езера – Уитни – намира се в Тексас, северно от град Вако. От много години насам през Уитни сваля различни коли от швартови мостове. Полицейски водолази намериха няколко на калното дъно на езерото десетки коли, но е удивително, че те никога не са намерили хора от останките! Много от колите просто не трябваше да се плъзгат навътре вода – паркиращите спирачки бяха включени, както беше в случая с машината Сюзън Смит в Северна Каролина. В годините 1974-1975 г. на брега на езерото Уитни кацна два НЛО, оставяйки обгорени на земята плешиви петна. Не стана ли езерото убиец от тези времена? … Мохамед Муса Abdullahi се събуди в събота сутринта болен и летаргичен. В навечерието на чувстваше се зле и легна право в училищната сграда. Абдулахиотиде до къщата и изведнъж забеляза, че по улиците на селото си, в северозападен Камерун, царува плашеща тишина. Пътища и дворове Subum беше обсипан с трупове. Хората лежат, сякаш са умрели в движение или в средата на разговор със съсед. Всички кучета умряха, цялото говедо, мъртви птици и насекоми паднаха от дърветата. Така 21 август 1986г години в село на брега на езерото Nyos уби 11 членове на семейството Абдулахи и още 1700 негови съплеменници. Самият той оцеля, защото беше в затворен офис, в училище, построено на хълм. Ниос- езеро с изключителна красота – заобиколено главно от култивирано полета, живописни скали и зелени хълмове. Перлено сиво повърхността е спокойно спокойна, но в дълбините тя върви непрекъснато натрупване на експлозивни сили. Nios е кратер, веднъж активен вулкан, след изригването на който преди пет века на дъното магма щепсел остана. Тя се охлади и натисна под водно налягане. По света има много такива езера, но само две способни да убиват цял живот на бреговете си. Второто езеро – Monone – разположен на 95 километра югоизточно от Ниос. И двамата са готови експлодира по всяко време. Поради дълбоки вулканични дейност, която продължава досега, въглероден диоксид постоянно се издига през порите в магматична скала. Среща се с подземни води, разтваря се във и с тях попада в езерото. В долните слоеве на езерото се натрупва адски смес, която не се смесва с горните слоеве. Обикновено в кратер вода езера периодично се смесва, газирана вода се издигат на повърхността и газовете, без да навредят на околната среда разпръснати в атмосферата. Но в Nyos и Monone, границата между слоевете не е счупен. Газът продължава да насища по-дълбоките слоеве на водата, докато някакво външно събитие няма да ги смути. Тя може да бъде силна вятър и вълни, необичайно студено време (тогава горните слоеве на водата изстине и потъне до дълбочина), свлачище или земетресение. Част от дълбоката вода се издига от дъното, отделя се въглероден диоксид се издига от разтвора и мехурче нагоре, влачи заедно със себе си повече дънна вода. Инерция, процесът е бърз расте: няколко мехурчета се превръщат в поток от газ и, накрая, като от отворена бутилка шампанско, силно газирана чешмата на водата се разпада. През 1986 г. в Ниос такъв “фонтан” удари височина от 80 метра и всичко наоколо беше удавено в облак въглероден диоксид газ. По-тежък, два пъти по-тежък от въздуха, газът се спускаше към бреговете езера и удушава целия живот по пътя си. Когато през август 1984г Мононското езеро избухна, при което загинаха 37 души. Езерото Ниос е по-голямо и по-дълбоко, така че неговата смъртоносна сила може да отнесе много повече животи. Наоколо се разпространява газов облак скорост над 70 километра в час и бързо стига до села, разположени на 20 километра от езерото. Последният умрял от експлозията на Nyos имаше момиче, което слезе сутринта след изригването от хълм до хралупа, пълна с газ. Езерото Nyos е задължително отново избухна. Според последните данни, сега в езерото два пъти повече въглероден диоксид, отколкото имаше по време на предишната експлозия (0,4 кубически километри сега и само 0,17 кубически километра в 1986 година). Катастрофа може да унищожи крехък язовир на север части от езерото, а след това водите му ще избягат на територията на Нигерия, където повече от 10 000 души ще наводнят населени места. Въпреки факта, че след катастрофата през 1986 г. от нея са евакуирани 3500 души брегове на езерото и се заселили в безопасни райони, отново много върнати – те са привлечени от плодородието на земята и богати растителност. Нивата от царевица на юг се приближават до самата вода, в добитък, пасящ по хълмовете Племе фулани. Освен това в началото на 90-те някои европейски изследователи пуснаха в риба без риба, дълго отровена тяхната жителите на езерото тилапия – риба от породата циклиди. Този експеримент доведе до факта, че рибата се развъжда в огромни количества, и местните жители сериозно се интересуват от риболов. Преди 10 години В Камерун пристигна международна група учени, които да изследват смъртоносно езеро и, ако е възможно, да намерите начин да се отървете от него отровен газ, натрупващ се в дълбините. Но отдалечеността от големите селища усложняват задачата: внимателно проучване и освен това все още е невъзможно дегазирането на езерото. Въпреки, че проектът за дегазиране съществуват, няма пари за това. Не помогна дори да ги съберем Помощ на ЮНЕСКО. В крайна сметка благотворителните организации са по-свикнали коригирайте последствията от бедствия, които вече са се случили, не предотвратявайте ги. Учените предлагат много проста процедура дегазация на езерото – докарайте тръба до дъното, за да дадете изпускане на газ. Предварителните тестове вече са извършени и не само на Nyose, но и на второто смъртоносно езеро – Monone – избухна за няколко месеца преди Ниос. Изходната тръба е напълно задействана. Аправителството е обезпокоено от друг проблем – той не успява разсея слуховете упорито ходещи в Камерун, сякаш по Ниос тестван израелска или американска неутронна бомба, докато хората мислете така, те смело ще се върнат към опасното за напълно различни причини за мястото. Източник: “Интересен вестник. Невероятно” №12
вода
