снимка от открити източници
Преди повече от 4 хиляди години, една благородна жена, може би древна кралица, била внимателно погребана отвън модерна територия на Лондон. Наскоро археолозите откриха нейният гроб в кариера, която се намира между замъка Уиндзор и Летище Хийтроу Златните бижута показват, че тази жена беше важен човек, може би представител на благородството, принцеса или кралица. Костите на една жена са били повредени киселини на почвата, което прави невъзможно точно датата намерете възраст, използвайки радиовъглеродния метод и ДНК анализ. Въпреки това, археолозите предполагат, че по време на смъртта между 2500 и 2200 г. пр.н.е. тя беше най-малко на 35 години. На жената беше колие от позлатени мъниста, черни дискове от лигнит, в цвят наподобяващ ахат. Въпреки че дрехите й отдавна се бяха спуснали прах, кехлибарени копчета бяха намерени по тялото на жената и закопчалки, от местоположението на които можете да предвидите нейното облекло. Екип от археолози предполага, че жената е намерила за хората на чашката култура – обща неолитна култура, кръстен на керамични съдове, които останаха на мястото си пребиваването им. Останките от чаши се намират почти в цяла Европа и на територията на Великобритания бяха намерени няколко предмета прибори с златни орнаменти. Казва шефът на разкопките Гарет Шафи че ще им е интересно да знаят какво място има тази жена обществото. „Може би тя беше важна личност в обществото, държана всяка висока позиция, поради която ги притежаваше скъпи и редки бижута. Може да бъде лидер човек с власт или може би член на благородно семейство – принцеса или кралица. “Бижутата й, които са направени от много редки материали са красноречив показател за нея обществен статус. Анализът показа, че златото от гроба идва от Ирландия или южна Англия и кехлибар от източна Англия или дори Прибалтика. В допълнение към гробовете на хора културни чаши археолози откриха много древни останки от инструменти за късен лед период, както и други погребения от времето. Учените се надяват тези находки ще бъдат експонати на местния музей.
Сергей Василенков
ДНК
