Легендата за конския фантом в Ярославъл е добре известна. Най- от време на време в сградата на градския цирк се появява призрак – казват, че това е снежнобял кон султан, който умря преди 22 години в навечерието на Коледа. – Преди около три години подготвях стая без застраховка. Много рисковано – каза Олег Гимнаст Бенджамин. – И в дните на зимните училищни ваканции, преди да отидете Чух тихо съскане в съблекалнята. Обърна се – бял кон застана на задните си крака и веднага изчезна във въздуха. Мислех, че от умора започнах да бъда. Но беше невъзможно да се отмени номера и отиде на арената. Извивайки се под купола на цирка, изведнъж направих неудобство преврат и едната ръка се подхлъзна. По чудо не умря. Това беше тогава, че Разбрах, че конят ме предупреждава за опасност. Мисля, че този призрак – ангел пазител на целия цирк! Бивш директор Ярославският цирк Анатолий Шаликов припомня: – През 1992 г. нашият Султанът внезапно се разболя. Той отиде на арената на 16 години, блестящо изпълнени трикове. В броя „Конете на свобода”, който водеше други коне, задавайки темпото. И изведнъж мина … Вечерта след това Речи Султан не пипаше храната, стоеше скучна. Треньорът Станислав Щайн се обади на ветеринарен лекар. Той огледа коня и каза, че има сърдечно заболяване. И че трябваше да живее изобщо нищо, мълчах – не исках да се разстройвам. Треньорката Инеса TRAKHTENBERG езда на султана (снимка от личния архив на художника) 
Снимки от отворени източници
Станислав остана до приятел. Той вкара султана в сергията, заключен конюшнята. Свивайки предните крака, конят падна на страната му. Треньорът легна наблизо. Гали копринена грива, избърсва мокра от сълзи от конско лице. И изведнъж заспа. – Нещо ме бутна в рамото, – казва треньорът. – Отварям очи и виждам, че вратата към конюшнята е отворена. А конят го няма. Изтичах по коридорите до арена. В самия център на него стоеше моят султан. Станислав каза: „Нека се сбогуват“ – и изведе палци и бариери на арената. кон изпълняваше познати трикове. – После се поклони, отиде до сергията, легна и скоро умря. Беше три сутринта, декември навън бушуваше виелица, спомня си Щайн. – В няколко съм треньор поколения, занимавали се с много коне, но султанът е специален. Той е като човек – разбиращ, чувствителен. Все още имам мечти. Вероятно душата му пропуска арената, така че той не може да се раздели цирк.
път
