снимка от открити източници
Тази история беше разказана от майката на моя добър приятел. Тя се роди и израснал в малко село, което било в ужасно извън пресечената пътека. Нямаше дори пътища, положени през 50-те години Това беше. Комуникацията с “голямата земя” се осъществява от хеликоптер. Той веднъж влезе седмица седеше на поле извън селото, носейки необходимите стоки селски магазин и вършене на работа на совалка.
Тогава героинята от тази история живееше с мама и баба. тъй като в къщата нямаше мъже, грижите за семейството лежаха на раменете на майката. Почти през цялото време тя изчезва по нивите и ливадите на колективното стопанство, печелете работни дни, за да изхранвате по някакъв начин своите близки. Е, и бабата се занимаваше с домакинство. Когато момиче пораснала, станала стара помощничка на старата жена, изпълнявайки изпълнимо домашна работа.
Едно лято, сред сенопроизводството, майка ми работеше на далечни поляни, Е, баба и внучка започнаха голямо измиване. По това време о перални машини и не съм чувал. Спалното бельо се накисваше в големи легенчета, и след това се разтрива върху оребрени дъски. След това изнесените вещи бяха пренесени до малко езерце насред село, пасящо там, където е било подредено специална лава (пътеки за изплакване). Между другото, за това неприятни слухове отдавна циркулират из селото.
До обяд прането беше измито и поставено в широк леген с дръжки. Баба, уморена след тежък труд, легна да си почине и попита внучка изплаква чисти неща.
„Не ходете на езерото по обяд“, предупреди го тя по някаква причина. тя е. -И тогава всичко може да се случи там! ..
Въпреки това момичето искаше да завърши работата възможно най-скоро, така че по-късно с чиста съвест да отидем да играем с момчетата. Да, просто плъзнете десетгодишно момиче не би могло да го направи сам в тежкия басейн на езерото следователно, тя покани приятелка с нея. Момичетата стигнаха до езерото бързо. Удобно подреждайки прането върху лавата, те станаха забавни докато говорите, изплакнете го в топла вода.
И изведнъж странно движение привлече вниманието на момичетата отсрещния бряг. Разбира се, може да се предположи, че това някой плува, но всички в селото знаеха, че да отидат на това място невъзможно във водата – целият бряг там е обрасъл с плътен талник, а дъното покрита гъста гадна кал.
Момичетата дълго се опитваха да обмислят какво става отсрещния бряг. Но слънцето грееше твърде ярко, водно блесна и заслепи очите. И все пак за момент помислиха че жена с дълга коса трептеше близо до храстите, а после всичко успокои се.
Момичетата решиха, че това им се струва, и отново отидоха на работа. Те издърпаха голямо покривало от ковчег, ушито от груб платно, и го свали във водата. Какво се случи след това, мамо приятелят ми все още си спомня с ужас. Покривало за одеяло веднага изчезна във водата и сякаш се корени на дъното. Изглеждаше така някой го държи под вода със страшна сила.
Момичета се вкопчиха в края на завивката с две ръце, опитвайки се да го издърпа към лавата. Безполезно е! Платът беше невъзможен помръдна. Не разбирайки какво се случва, момичетата започнаха да плачат и питай със сълзи:
– Освободете нашата завивка! Моля ви! На нас у дома ще удари …
Очевидно съществото, което беше на дъното (най-вероятно, беше русалка) се смили над бебетата. Покривката за одеяло слезе от дъното и лесно се отстранява от водата. Без да рискувате да продължите работата, момичета бързо хвърли не изплаквано бельо в леген и бързо остави езерцето.
Оказва се, че не за пръв път старейшините казаха, че по обяд ще отидат до езерото не е позволено!
Елена Лякина
Време за водна русалка
