Снимки от отворен източници никога не сте се чудили защо някои хора без целият труд преминава например към диета за сурова храна или вегетарианството, те просто обичат всякакви диети, ако не яжте малко, просто кълват това – и са пълни. А другите – в никакъв случай могат да завладеят в себе си постоянно чувство на глад, така че те те, независимо колко усилено се опитваха, въпреки че не успяха Вече се измъкнах твърде много от него, така че поне да вляза в примката.
Оказва се, че не всичко е толкова просто, колкото се вижда от първото гледам. Например днес никой не изглежда новина твърдението, че трябва да има предразположение към алкохолизъм, а не просто така – взе и стана алкохолик. Оказва се с преяждане същото. Някои хора просто не знаят ситостта. Те ядат много, често, но почти никога дефиле. Ставайки от масата, такива хора почти веднага започват лека закуска: смучете сладкиши, хапвайте сладолед, пийте млечни коктейли, щракане на семена и т.н.
Наскоро учените откриха в такива хора специален ген на FTO, т.е. които изследователите нарекли гена на глада. И ако е нормално след хранене има рязко понижение на грелин, прочистване за засищане, тогава гладният ген някак блокира този процес и човек остава гладен, дори ако Вече преяждам отдавна и дори просто се прелъстявам.
Учените са открили, че хората с гена за глад изпитват храна същата зависимост като наркоманите, да речем, от кокаина и алкохолици – от алкохол. И страдат не по-малко от последния, принуждаваше целия си живот да „продължава“ десетки излишни килограми мазнини, които не само не рисуват фигурата, но и драстично подкопават здравето и значително съкращават живота им. Единственото предимство на тази зависимост е, че никой не я има предвид нашето общество е порок и все още не е законово наказуемо. Апредставете си – сложете в затвора за лакомия!
Ето само учени, след като се тръбиха за откриването на гена на глада не ви даде намек дали е възможно по някакъв начин да се справите с този проблем? Мисля, че това е много по-важно за тези, които страдат от това зависимости, отколкото да знаем за някакъв митичен ген, върху който дори не можете да погледнете и да му кажете всичко, което мислите за него …
живот
