снимка от открити източници
Зиновиева Н.Б.
Член три
Науката в наше време преминава през период на дълбока специализация. Тя загуби синкретизма, който например показа древногръцката философия – предметът й на изследване включваше всички страни на живота без изключение. Разбира се, количеството на знанието е нараснало така в голям мащаб, че днес не може да се говори за такова единство. но също така последиците от това също са тъжни – често учените не знаят и не знаят искат да знаят какъв успех постигат колегите им в свързани семинари. Тяхното мислене не свързва мащабни научни области. Най- по-специално това се отнася до връзката между астрономията и биологията. Освен астрологичните прогнози, тогава няма друг те нямат пресечни точки. Да бъдеш омагьосан от огромни пространства на Най- селената, галактики, представители на тези науки не проследявайте зависимостта на тяхното формиране от биологични форми на живота. От тяхна гледна точка животът е такава дреболия, че по никакъв начин не може да повлияе на Вселената. “И как започна? Да, случайно! И къде отива? И никъде! “- това са типични мнения по този проблем. но това не е така! Връзката между тях е пряка. живот играе решаваща роля в цялата тази система, въпреки нейната много незначителни размери в сравнение с откритите пространства. Вв предишната статия обосновахме съществуването на друг паралелен свят, организирани от други закони, противоречащи на законите материален свят. Тук – в материалния свят – разпад на материята. Има синтез, но не на материя, а на енергийна субстанция. тук дискретност – пространствена изолация на частици, елементи, субекти, субекти. Има приемственост в границите на определено поле. Освен това, саморазвитието е присъщо на това енергийно вещество, което увеличава натиска върху границите. Следователно може да се извършва само до определени граници, последвано от експлозия и като резултат – пробив на космоса. Това е първото актът на сътворението, от който започва формирането на Вселената. Енергийната субстанция се излива и се превръща в мъртва материя, от която тогава започват да се образуват галактики. Ностигайки тук, в този материален свят, енергийната същност вече е не се развива, защото „умира“, а останките му започват да функционира според други – директно противоположни закони, и а именно според вектора на разпад. Ново отброяване започва в друга посока. Бивш непрекъснат, енергичен моно-обект е разделен на най-малките дискретни единици, частици. Но това са мъртви частици, от които живите същества не могат да се преродят. Ноно могат да се образуват звезди, планети, мъглявини и други обекти на Вселената. Уреден е механизмът на “вечното движение” на живота както следва. Стабилизиран в определено състояние след първоначалния взрив, материята образува някои условия, позволяваща раждането на живота. Това не се случва веднага, може би на милиарди години. Какви са тези условия? Наличието на определено среда, по-добре в течно състояние, което позволява да се осигури необходимото плътност на материалното вещество и подвижност на молекулите. Веднъж в тази среда, частица жива енергия – вестител на друг свят – може привличат молекули към себе си и така се формират защитна черупка. Но тук възниква въпросът. Но как може да бъде вестител, ако светът на живата субстанция избухна и се излее в нашето пространство? Това е така. Но в онзи свят времето се движи по различен начин вектор – в обратна посока. Първо това енергийно вещество „Се погрижи“ за бъдещото възраждане, пусна своите посланици и едва тогава избухна. И в течение на времето ни – движение проведено в различна последователност – първо избухна и тогава възникна материалният живот. Този принцип опазване на видовете можем да наблюдаваме и в наземни форми биологичен живот. За да се запази живият вид, биологичен живот трябва да се размножават и умножават. Родителите умират, но децата да продължи борбата за съществуване. Произхожда от биологичен форма, животът започва да се размножава количествено и да се усложнява качествено и най-важното, произвежда жива енергия (биополе) и го произвежда в космоса. Образува се общо биополе около планета (ноосфера), която частично се огъва пространство. И по-нататъшно движение в тази посока теоретично трябва да доведе до пробив на пространството, но в обратна посока – към паралелен свят, където трябва да се прероди в нов като енергийна субстанция. Натрупаната енергия на живите същества трябва да се вливат в това пространство и да пораждат ново бобина от неговото движение. Ето една диаграма: две интервали последователно поток един в друг – и това е циклично Вселената. Животът е вечна машина за движение и времето се движи заедно порочен кръг. Така всичко, което ни заобикаля, е всичко прояви на живота. Но в различни образи: -подобен живот в материала форма, която е баланс на жива енергия и мъртва материя – всички биологични същества; – като живот в енергийна форма – непрекъсната енергийна субстанция в друго пространство; -като материалната форма, останала след експлозията и смъртта в нашата пространство – неорганично; – останалата материална форма след смъртта на живо биологично същество – органично. Всичко това казва, че ние сме част от някои много сложни живото образование може би представлява някакъв вид функционален орган.
Време Вселена Галактика Живот Паралелни светове
