Анализът на наблюденията на междузвездната комета 2I / Борисов, извършен с помощта на решетката на радиотелескопа ALMA на 15 и 16 декември 2019 г., показа необичаен химичен състав на кометата, различен от състава на кометите в Слънчевата система. Новото проучване е публикувано на 20 април 2020 г. в списание Nature Astronomy.
Изследването е проведено от екип от учени, ръководени от Мартин Кординер и Стефани Милам от Центъра за космически полети Goddard на НАСА в Грийнбелт. Той показа, че газът, излизащ от кометата, съдържа необичайно голямо количество въглероден окис (CO).
Концентрацията на CO е по-висока от всяка комета, откривана някога в рамките на 2 AU. от Слънцето (на по-малко от 300 милиона километра). Концентрацията на CO в кометата Борисов се оценява като 9–26 пъти по-висока от тази на средната комета от Слънчевата система.
“Това е първият път, в който изучаваме състава на комета извън Слънчевата система,” каза астрохимикът Мартин Кординер. “Той е драстично различен от повечето други комети, които сме виждали преди.”
ALMA е открил две молекули в газа на кометата: циановодород (HCN) и въглероден оксид (CO). Учените очакваха да видят HCN в комета 2I / Борисов в количества, подобни на тези, открити в комети в Слънчевата система. Изненадата им обаче нямаше граници, когато откриха толкова високо съдържание на CO.
„Най-вероятно кометата е формирана от твърд материал, обогатен с CO, който присъства само при най-ниските температури, открити в космоса: под -420 градуса по Фаренхайт (-250 градуса по Целзий)“, каза планетарният учен Стефани Милам.
Въглеродният окис е една от най-разпространените молекули в космоса и се намира в повечето комети. Въпреки това има огромна разлика в концентрацията на CO в комети и досега никой не може да отговори на въпроса – защо. Учените смятат, че това може да се дължи отчасти на мястото на формиране на кометата и честотата на приближаването й до орбитата на определена звезда.
