Изследването, представено онзи ден в списание Nature, стана почти сензация. Той описва, че по време на анализа на ДНК на октопода учените са стигнали до извода, че тези главоноги всъщност имат извънземна ДНК.
Според проучването октоподите имат невероятен геном от 33 000 гени, кодиращи протеини. Прави впечатление, че този брой е значително по-висок от подобни гени в човешкото тяло.
Морските биолози се интересуват от това откритие, които възнамеряват внимателно да проучат ДНК кода на тези мекотели, за да открият неизвестни досега характеристики. Благодарение на тази първа в историята пълна геномна последователност, много от тях вече уверено твърдят, че октоподите, за разлика от други животни, не са местни за нашата планета.
Това не е първото проучване, което подчертава рядкостта на октоподите. Преди това те бяха изследвани от д-р Клифтън Рагсдейл от Чикагския университет, който стигна до заключението, че октоподите не могат да се сравняват с други мекотели: осем упорити крайници, голям мозък и способност за бързо решаване на текущите задачи за собствената им безопасност и осигуряване на поразително различаването им от другите.
Британският зоолог Мартин Уелс, без да се колебае, заяви, че октоподът е извънземен. Въз основа на тази смела концепция, друг зоолог, Клинтън Раг, предположи, че настоящото проучване е първото, което описва геном, получен от извънземно същество.
Изследователи от Чикагския университет също отбелязват, че геномът на октопода всъщност е пълен с транспозони, или така наречените скачащи гени. Тези гени могат да бъдат пренаредени в генома и учените все още не са разбрали каква е истинската им роля в тялото. Досега е известно само, че транспозоните са в състояние да регулират генната експресия и също така да повлияят значително на общата структура на генома.
Учените са уверени, че по-задълбоченото изследване на този проблем от морските биолози и установяването дали октоподът всъщност има „извънземни“ гени може да даде на човечеството огромни обещания. Според тях самото съществуване на подобни открития предполага, че земляните все още са далеч от пълноценно изследване на света, в който живеят.
Източници: scienceworldreport