Изследователите от Станфорд стигнаха до извода, че липсата на кислород в океаните на Земята е довела до опустошителното изчезване на различни видове преди около 444 милиона години.
Новите резултати също показват, че тези условия (океаните практически са били без кислород) са продължили повече от 3 милиона години – значително по-дълго от други явления, унищожаващи биологичното разнообразие в историята на нашата планета.
Тези констатации са актуални и днес: глобалното изменение на климата допринася за намаляване на нивата на кислород в открития океан и крайбрежните води, процес, който рано или късно ще обрече различни животински видове на изчезване.
Научната статия е публикувана в Nature Communications на 14 април и е съсредоточена върху събитието, известно като късното ордовикско масово измиране. Събитието е признато за една от петте най-големи загуби в историята на Земята, най-известната от които е Кредно-палеогеновото събитие, унищожило всички динозаври преди около 65 милиона години.
Учените от Станфорд и техните колеги създадоха специален модел, който ви позволява да ограничите несигурността относно това къде в моретата на Земята е липсвал разтворен кислород (толкова важен за океанския живот както тогава, така и сега), както и до каква степен и за колко време.
Моделът включваше предварително публикувани данни за метални изотопи, както и нови данни от проби от черни шисти, родени в басейна на Мурзук в Либия, които бяха записани в геоложки записи по време на масовото изчезване.
Научната работа доведе до заключението, че при всеки разумен сценарий дългосрочната липса на кислород в океаните на Земята удря океанското дъно в глобален мащаб. Нещо повече, самото събитие е свързано с т. Нар. Втори импулс за масово измиране и то се е случило точно в късния ордовикски период.
