Смята се, че така наречените „обитаеми зони“ – области около звезди, където условията са потенциално подходящи за съществуването на течна вода на планетите, като основен критерий за възможно съществуване на живот – са оптимални за търсене на живот извън Земята.
Ново проучване на НАСА значително ограничава списъка с такива планети. Учените от агенцията посочват, че някои от тези зони всъщност не могат да поддържат живота поради честите звездни изригвания, присъщи на младите червени джуджета – изпускането на огромни количества звездна материя и радиация в космоса.
Поставяйки тази концепция в основата на нов модел, интердисциплинарен екип от учени на НАСА си постави за задача да установи как точно могат да бъдат определени обитаеми зони, като се вземе предвид влиянието на звездната активност, което застрашава атмосферата на екзопланетата и води до загуба на кислород Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters на 6 февруари 2017 г.
„Ако искаме да намерим екзопланета, която да развива и поддържа живота, трябва да разберем кои звезди са най-добрите кандидати за това“, каза Владимир Хайрапетян, водещ автор на статията, учен от Центъра за контрол на мисиите на НАСА в Грийнбелт. „Само като разберем от какви родителски звезди се нуждаем, можем да се доближим до разбирането на този проблем.“
За да определят обитаемата зона около звезда, астрономите традиционно разглеждат степента на топлинна и светлинна радиация от звезда. Смята се, че звездите, които са по-масивни от нашето Слънце, произвеждат повече топлина и светлина, така че тяхната обитаема зона е по-далеч, докато обитаемата зона на по-малко масивни и по-студени звезди, напротив, е по-близо.
В допълнение към високите температури и видимата светлина, новото проучване предполага, че звездите излъчват рентгенови лъчи и ултравиолетово лъчение, както и звездни изригвания като изригвания и изхвърляния на коронални маси, които характеризират космическото време на орбиталните планети. Една от възможните последици от тази радиация е така наречената атмосферна ерозия, по време на която високоенергийните частици влачат атмосферни молекули като водород и кислород, съставките на водата, в космоса. Новият модел на екипа на Хайрапетян за обитаеми зони вече отчита този ефект.
„Въпреки че резултатите ни за планети в орбити на млади червени джуджета са доста песимистични, сега вече имаме по-добро разбиране кои звезди имат по-обитаеми перспективи“, каза Хайрапетян. “Колкото повече изисквания отправяме към родителска звезда, толкова повече разбираме, че нашето Слънце е един от най-добрите примери за родителски звезди, които поддържат живота на Земята.”
Източници: НАСА
