Екип от учени, ръководен от Себастиан Родригес, астроном от Университета на Париж Дидро във Франция, е постигнал впечатляващи резултати, докато е изучавал материали от космическата сонда Касини. Според ново изследване Земята има още една поразителна прилика с Титан, луната на Сатурн – освен геологията и въглеродния цикъл, учените са идентифицирали активен цикъл на прах, при който органичният прах може да бъде вдигнат от големи полета на дюни около екватора на Титан. Това беше съобщено на официалния уебсайт на НАСА.
Титан е невероятно интригуващ свят. Всъщност това е единственият спътник в Слънчевата система, който има атмосфера като Земята и единственото небесно тяло, което има течни запаси на повърхността.Има обаче една голяма разлика: на Земята такива реки, езера и морета са пълни с вода, докато на Титан това е метан. и етан. В такъв уникален цикъл молекулите на въглеводородите се изпаряват, кондензират в облаци и валят обратно на повърхността.
Времето на Титан варира от сезон на сезон, точно както на Земята. По-специално по време на равноденствието (времето, когато Слънцето пресича екватора на Титан) в тропическите региони могат да се образуват масивни облаци и да предизвикват бурни метанови бури. Сондата Касини е наблюдавала такива бури по време на полета си покрай спътника.
Колекция от изображения от полета на космическия кораб покрай Титан през 2009 и 2010 г. записва три случая, при които внезапно се появяват ярки ярки петна в изображения, направени от визуалния и инфрачервения спектроскоп на космическия кораб.
Когато Родригес и неговият екип за първи път забелязват три необичайни екваториални нюанса в инфрачервени изображения, направени от Касини по време на северното равноденствие на Титан през 2009 г., те мислят, че са някакъв метанов облак, но по-нататъшни изследвания показват, че това е нещо съвсем различно.
„От това, което знаем за образуването на облаци на Титан, можем да кажем, че такива метанови облаци са физически невъзможни в тази област по това време на годината“, каза Родригес. “Конвективните метанови облаци, които могат да се развият в тази област и през този период от време ще съдържат огромни капчици и трябва да бъдат на много голяма надморска височина – много по-високи от 10 километра, както показват нашите модели.”
Освен това учените са установили, че тези характеристики на повърхността на Титан не могат да бъдат под формата на студен метанен дъжд или ледена лава. Такива повърхностни петна ще имат различни химически съставки и ще останат видими много по-дълго от ярките образувания, които се виждат от само 11 часа в продължение на пет седмици.
В допълнение, моделирането показа, че характеристиките трябва да са атмосферни, но все пак близо до повърхността – тоест най-вероятно това е много тънък слой фини твърди органични частици. Освен това те са били разположени точно над дюните при екватора на Титан, така че единственото оставащо обяснение е, че петната всъщност са облаци прах, издигнати от дюните.
Органичният прах се образува, когато органичните молекули, образувани от взаимодействието на слънчевата светлина с метана, растат до достатъчно голям размер и падат на повърхността. Според Родригес те са успели да наблюдават първата буря на Титан и това е естествен процес.
„Вярваме, че сондата Huygens, която се приземи на повърхността на Титан през януари 2005 г., вдигна малко количество органичен прах при пристигането си поради мощното си аеродинамично събуждане“, каза Родригес. „Но това, което забелязахме тук при нашия анализ на данните от Касини, се случва в много по-широк мащаб. Скоростите на вятъра в близост до повърхността, необходими за изстрелване на толкова прах, колкото виждаме в тези прахови бури, трябва да са много силни – около пет пъти по-силни от средните скорости на вятъра, измерени от сондата Хюйгенс.
Редакция и превод: Дмитрий Колупаев
