Мухълът може да е една от „най-простите“ форми на живот на Земята, но предоставя нов начин за изследване на Вселената.
Изследователите използват поведението на лигавата плесен, странен едноклетъчен организъм, за да очертаят нишките на тъмната материя, които изграждат нашата Вселена.
Учените са разработили компютърен алгоритъм, вдъхновен от уникално същество, за да се опитат да проследят космическата мрежа, която е „мащабната основа на космоса“, се казва в съобщение за пресата на НАСА.
Те приложиха алгоритъма към данни от 37 000 галактики, които след това създадоха 3D карта на „сложната мрежа, подобна на нишка“ на космическата мрежа.
Мухълът от слуз е любопитен организъм, който привлича голям интерес от учени и дори зоопарка в Париж. Едноклетъчно създание може да изгражда мрежи, подобни на нишки, в търсенето на храна, оптимизирайки пътищата, които използва при търсене. Забележително е, че нямат „мозък“, но слузните форми са способни на невероятни подвизи като намиране на най-краткия път през лабиринта.
И колкото и да е странно, мрежите, които тя създава, приличат на паяжините, които гравитацията създава, когато Вселената се оформя, свързвайки галактики и галактически клъстери по невидими мостове, дълги стотици милиони светлинни години.
Космическата мрежа се състои предимно от тъмна материя и е проникната с газ. Астрономите се мъчеха да намерят нишките на мрежата, като се има предвид, че газът е толкова слаб и труден за откриване. Ето защо те се обърнаха към смирената форма на слуз. Използвайки компютърен алгоритъм, те успяха да картографират нишките във Вселената в рамките на 500 милиона светлинни години от Земята.
Изследователите тестваха алгоритъм за компютърно моделиране на растежа на влакна от тъмна материя във Вселената. Прилагайки алгоритъма към данни, съдържащи позициите на 37 000 галактики, те успяха да моделират триизмерна карта на подлежащата космическа мрежова структура.
Всичко обаче е много по-сложно от простото писане на алгоритъм. След това учените анализираха ултравиолетовото лъчение на 350 квазари, записани в спектралния архив на Хъбъл. Използвайки изключително ярки квазари, изследователите успяха да осветят космическата мрежа, като видяха газа, от който се състои.
„Наистина е удивително, че една от най-простите форми на живот всъщност дава представа за най-големите структури във Вселената“, каза водещият изследовател Джоузеф Бърчет от Калифорнийския университет в Санта Круз.
„Използвайки симулирана плесен за локализиране на космически нишки, включително далеч от галактики, след това използвахме архивни данни от космическия телескоп Хъбъл, за да открием и определим плътността на студения газ в самите покрайнини на тези невидими нишки. Учените са открили подписи на газа и ние доказахме теоретичните очаквания, че този газ представлява космическата мрежа.
Изследването потвърждава, че по-плътните петна от междугалактически газ са групирани във влакна, които се простират на 10 милиона светлинни години от галактиките.
Източници: Снимка: NASA, ESA и J. Burchett and O. Elek (UC Santa Cruz)
