Смята се, че горната атмосфера на газовите гиганти (Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун) е гореща като тази на Земята. Но за разлика от Земята, Слънцето е твърде далеч от тези външни планети, за да обясни толкова високи температури. Източникът на тази топлина е една от големите загадки на планетарната наука.
Нов анализ на данни от космическия кораб “Касини” на НАСА най-накрая позволи на учените да излязат с жизнеспособна теория за това какво точно загрява толкова горните слоеве на Сатурн и евентуално други газови гиганти. Изследователите стигнаха до извода, че това са сиянията на северния и южния полюс на планетата. Това са електрически токове, генерирани от взаимодействия между слънчевите ветрове и заредените частици от спътниците на Сатурн. Именно те образуват сиянието и загряват горните слоеве на атмосферата.
Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy и е най-обоснованото обяснение както за температурата, така и за плътността на горната атмосфера на газовия гигант – област, която все още е слабо проучена.
Измерването на плътността на атмосферата позволи на учените да получат информацията, необходима за определяне на температурата. Плътността намалява с височината и скоростта на спада зависи от температурата. Те откриха температурните пикове близо до северните сияния, което показва, че полярните електрически токове загряват горните слоеве на атмосферата.
В допълнение, измерванията на плътността и температурата в комбинация помогнаха на учените да разберат скоростта на вятъра. Разбирането на горната атмосфера на Сатурн, където планетата се среща с космоса, е от ключово значение за разбирането на космическото време и неговото въздействие върху други планети в нашата Слънчева система и екзопланети в орбитите на други звезди.
