Светът просто свиква със силата и изтънчеността на виртуалните асистенти, създадени от компании като Yandex и Google, които могат да дешифрират нашия говорим език със зловеща точност в сравнение с това, което технологията беше способна само преди няколко години.
В действителност обаче много по-впечатляващ и непреодолим етап може да не е далеч, правейки разпознаването на реч почти като детска игра: системи с изкуствен интелект (AI), които могат да превърнат мозъчната ни дейност в напълно оформен текст, без да чуем нито една дума.
Това всъщност не е научна фантастика. През последните десетилетия интерфейсите мозък-машина се развиха с бързи темпове, от работа с животни до човешки участници и всъщност вече има опити от този вид.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско обясняват това в ново проучване.
Екип от учени, ръководен от неврохирурга Едуард Чанг от лабораторията UCSF, използва нов метод за декодиране на електрокортикограма: записване на електрически импулси, които се появяват по време на кортикална активност, записани от електроди, имплантирани в мозъка.
В проучване, при което четирима пациенти с епилепсия носят импланти за проследяване на гърчове, причинени от тяхното медицинско състояние, екипът на UCSF провежда експеримент паралелно, в който участниците четат и повтарят няколко предложени изречения на глас, докато електродите записват мозъчната им активност по време на тренировка.
След това тези данни бяха предадени на невронна мрежа, която анализира модели на мозъчна активност, съответстващи на специфични речеви подписи, като гласни, съгласни или движения на устата, въз основа на аудиозаписи от експеримента.
Тогава друга невронна мрежа декодира тези представяния – получени от повторения на 30-50 изречени изречения – и го използва, за да се опита да предскаже казаното въз основа единствено на подписи на кортикални думи.
Системата показва процент на грешка от думи само 3 процента.
Въпреки че има много препятствия за преодоляване, учените предполагат, че някой ден системата може да действа като гръбнак на речева протеза за пациенти, загубили способността да говорят.
Резултатите са представени в списанието Nature Neuroscience.
