Ново проучване на космолози от Чикагския университет и Университета на Мичиган потвърди значението на свръхновите тип ла за измерване на скоростта, с която Вселената се разширява. Тези открития подкрепят широко разпространената теория, че разширяването на Вселената се ускорява и че това ускорение е свързано с мистериозна сила, известна като тъмна енергия.
Използването на светлина от експлодираща звезда, ярка като светлината на цяла галактика, за определяне на космически разстояния през 2011 г., бе отличена с Нобелова награда за физика. Методът се основава на предположението, че както при измерването на разстоянието с крушки с известна мощност, всички свръхнови тип Ia имат почти еднаква максимална яркост по време на експлозия. Тази последователност им позволява да се използват като маяци за измерване на разстояния в пространството – колкото по-слаба е светлината, толкова по-далеч е звездата. През последните години обаче методът е поставен под въпрос поради откриването на не съвсем последователни емисии от този тип свръхнова.
Неотдавнашна критична история посочи, че яркостта на тип свръхнови може да бъде разделена на два различни подкласа, което може да доведе до проблеми при опит за измерване на разстояния. Ново проучване, ръководено от Дейвид Синабро от Института Кавли, анализиращо данни от мисията Sloan Digital Sky Survey, предполага, че просто няма доказателства за яркост на подкласа.
Източници: физ
