снимка от открити източници
Докосвайки темата за изригването на вулкани с характер на бедствия, На първо място те си спомнят за изригването на Везувий, който разруши Помпей, т.е. Херкуланум и Стратиас (2000 мъртви). Но малко хора знаят това с изригване през 1902 г. на Мартиника на вулкана Мон Пеле уби града Сен Пиер, а след това броят на жертвите е бил повече от 10 пъти смъртността в Помпей е 28 000.
Перлата на Карибите
Остров Мартиника се намира в Карибите. Основана през 1635г в него град Сен Пиер беше административен, икономически и културен център на острова. До началото на 20 век там са развити пристанище, електрическо улично осветление, трамвайни кончета, откри ботаническа градина и театър с 800 места.
Намира се на 8 км. от града вулканът Мон Пеле беше забързан съседът. През 1747, 1753, 1756, 1766, 1788. – той многократно напомни на гражданите за съществуването му. През 1843 г. Мон Пелет изригна 12 пъти! Хората вече са свикнали с „шегите“ на вулкана, а не възприемали ги като сериозна опасност. Но напразно.
Ужасното пробуждане на Мон Пеле
снимка от открити източници
През април 1902 г. Мон Пеле оживява отново. Градът дойде в града треморите станаха все по-силни и по-силни. През нощта можеш над планината проблясна пламък, пепел хвърчи във въздуха. Някои любопитни, посещавайки върха, казаха това дълбоко Водата на кратера кипи.
На 2 май Мон Пеле изхвърли поток от нажежена лава и се втурна по нея наклон надолу. Захарната фабрика по пътя изчезна във въпрос на секунди, от него остана само тухлена тръба. 150 работници умря. Ревът на експлозията дойде в Гваделупа, Гренада и Тринидад.
На следващата сутрин градът и околностите бяха покрити като сняг слой от сив прах. Сен Пиер беше покрит от толкова гъст облак, че нито един корабът не можа да влезе в пристанището си и да кацне на плажа. Земята покрити с мъртви птици.
8 май трагедия
8 май над острова изгря ярко слънце, вятърът разпръсна облаците. Всичко сякаш изоставаше. В 7 часа сутринта в градската катедрала започна тържествена молитва по повод “прошка от Всемогъщия”. А в 7:50 вулканът заговори отново.
Три взрива избухнаха една след друга. Мон Пеле хвърли стълб дим и пепел, покриващи слънцето. Черен облак – суспензия с нажежаема жичка до 800 градуса газове и камъни със скорост 150 км / ч града и буквално го помете.
Кораб избяга от ада
След 9 часа англичаните влязоха в пристанището на Сейнт Лусия корабът “Родам”. Винаги се отличава с красота и дори блясък, почерненият кораб беше покрит с 20см. слой пепел. Мачта и такелаж бяха разкъсани, изгорени трупове на мъртви членове лежаха на палубата екипаж. Самият капитан Фрийман застана на волана. С изгоряло лице, без кожа на ръцете, той управлява предмишницата с кормилото. Това е Фрийман първият съобщава за изригването на Мон Пелет и смъртта на Сен Пиер.
Фрийман беше единственият капитан, който успя да доведе кораба до момент на бедствие от пристанището на умиращ град. Останалите 40 кораба завинаги остана на дъното на пристанището на Сен Пиер. Впоследствие свободен получи сребърен медал на Лойд – най-високото отличие за моряците Британски търговски флот.
Помпей от 20 век
снимка от открити източници
Поради облака от отровни газове, покриващи града, само на третия ден пристигналите спасители успяха да влязат в Сен Пиер. Градът беше унищожен до основи. Каменните сгради пометеха на едно място със земята. Оцеляла е само градската катедрала. Ръце на часовника на кулата му спря в 7:50. По-голямата част от жителите са починали по време на няколко минути, отравяне с газове, покривайки града гъст одеяло.
снимка от открити източници
От общо 28-хилядното население оцеляват само две. Това бяха обущар, живял в самия край на града и Аугусто Сипарис – престъпник, седнал в общински затвор. Дебели стени на наказателната килия спаси живота му. Спасителите пристигнаха в града на третия ден изкопали избите на местния затвор и извадили от камък торба с овъглена, но жива затворница, която 8 май трябва трябваше да висят. Новоназначеният управител на острова е помилван осъден, решил да не се противопоставя на волята на Господ, който пази Животът на Аугусто.
Memento mori! (помнете смъртта)
Не по-малко масово беше изригването на 9 юни, но в разрушеното градът просто нямаше кой да умре. 30 юни последният вулкан просто напомни за себе си. Този път вятърът промени “посоката на удара”, в резултат 1500 души загинаха от другата страна на острова.
Минаха години. Животът се върна по склоновете на Мон-Пеле. Но днешната Сен Пиер е само сянка на миналото величие. Според данните за 2009 г 4.453 души живееха в града. Градът, който умира на 2 май 1902 г. никога успя да се прероди.
Островът на вулканите Живо Слънце
