Учените са разработили прототипна система, която би могла хипотетично да развие скорост на предаване на данни до 10 терабита в секунда или много хиляди пъти по-бързо от средната скорост на широколентов достъп до Интернет, с други думи.
Този радикален скок би могъл да стане възможен чрез преминаване към изключително високи скорости на предаване на данни, което би компресирало повече честотна лента (повече данни) в същото пространство и би подобрило общите скорости на трансфер.
Преди имаше известни съмнения дали високочестотна вълнова структура (или вълновод) като тази, изследвана тук, може да бъде достатъчно имунизирана срещу смущения, но с това последно изследване учените смятат, че могат да разрешат проблема.
„Интересно е да се покаже, че вълновод може да поддържа скорост на предаване на данни от 10 терабита в секунда на кратко разстояние“, казва физикът Даниел Митълман от университета Браун в Роуд Айлънд.
„Нашата работа демонстрира осъществимостта на такъв подход към високоскоростния трансфер на данни, който може да се използва в бъдеще, когато източниците и детекторите достигнат съответното ниво.“
Работата се основава на съществуващите принципи на цифровите абонатни линии или DSL услугите, които осигуряват широколентова скорост над стандартните телефонни линии. В този случай обаче честотата на сигнала се увеличава до 200 гигагерца, а не няколко мегагерца.
Използвайки устройство с два успоредни проводника, държани заедно в метална обвивка, екипът измерва енергийната мощност на решетка от квадратчета 13 х 13 мм.
Въз основа на техните изчисления изследователите казват, че скоростта до 10 терабита в секунда трябва да е възможна на 3 метра и пада до 30 гигабита в секунда на 15 метра.
Липсата на по-голям обхват се дължи на загубата на енергия през металния корпус и следващата потенциална стъпка ще бъде да разберем как да намалим това съпротивление. Въпреки това подобна техника може да бъде полезна на кратки разстояния – да речем, в център за данни.
По-нататъшни експерименти биха могли да видят скоростта или обхвата дори по-големи, което може да е достатъчно, за да продължим да работим до квантовия интернет. Това е едно от няколкото нововъведения, които учените изследват, тъй като нуждата ни от свръхбърз трансфер на данни нараства.
Изследването е публикувано в списание Applied Physics.
