Земниците живеят на дъното на въздушния океан. Но този океан, макар и по-дълбок от всички реални морета, е невъобразимо тънък от космическите стандарти. Само сто километра разделят Земята от космическия мрак, но в тази стотина има красиви залези и облаци, носещи животворни дъждове, и дълбоко, привидно безгранично синьо.
В продължение на половин век красотата на земната атмосфера може да се види от необичаен ъгъл – от космоса. В орбита около Земята за 90 минути астронавтите и астронавтите наблюдават изгревите и залезите 16 пъти на ден. Тези красиви атмосферни явления са уловени в страхотни снимки.
Рано сутринта над южното полукълбо на Земята. Звездите и луната блестят ярко над растящата зора. Снимка: НАСА / Крехък оазис
На ръба на нощта и деня. Правейки снимки с продължително излагане на страната на Земята, неосветена от Слънцето, човек може да засече блясъка на населените места. Тази област на нашата планета чака сутринта. Зората вече освети атмосферата.
“… И слънцето изгрява.” Красиво утро на борда на МКС. Снимка: НАСА
Това изображение улавя силуета на космическата совалка Endeavour, когато се приближава до Международната космическа станция. По това време орбиталната застава е била на надморска височина от около 300 км над южния Тихи океан, край бреговете на Чили. Оранжевият слой на снимката е тропосферата, най-ниската част на земната атмосфера. Този оранжев слой е заменен от белезникава стратосфера, която след това преминава в мезосферата.
Крайбрежието на КНДР и Японско море са окъпани в лъчите на изгряващото слънце. Астронавтите, работещи в Международната космическа станция, виждат снимка на земното утро на всеки 1,5 часа.
Вечерна Земя. Когато слънцето е на залез, обектите хвърлят дълги сенки. Сенки с такава дължина обаче е малко вероятно да бъдат намерени на Земята!
Слънце над тихия океан
Прекрасен залез над Южна Америка.
Метеор от потока Персеида изгаря в горните слоеве на земната атмосфера.
Луната и планетата Венера се издигат над утринната Земя. Снимка от астронавта Дон Петтит.
Изгрев над Буенос Айрес.
