Оказва се, че на границата на Слънчевата система и дълбокото пространство Има един вид обичаи. Има линии на магнитно поле, генерирани от слънцето и присъстващи в слънчевия вятър, претърпявате повторно свързване с линии на магнитното поле междузвездна среда. Стана известно благодарение на информацията получени от сондата Voyager 1. 
Снимки от открити източници Идеята за “Големия тур” се появи за първи път в края на 60-те – още преди изстрелването на Аполон към Луната и космически кораб “Пионер” до Юпитер. Развитие на това Проектът на НАСА започва още през 1969 г., но преди началото на „Вояджърс“, космически бегачи на дълги разстояния, имаше осем дълги години. Първият е изстрелян към Юпитер Вояджър 2 от космодрома Космически център. Кенеди на 20 август 1977 г., неговата ракети-носители “Titan 3 E-Centaurus” имаха стартова маса 700 тон! Второто начало е направено от Вояджър 1 на 5 септември 1977 г. космически близнак на Вояджър 2. И двата космически кораба се насочи към Юпитер, Вояджър-1 – по по-къса и по-взискателна писта с висока цена Според изчисленията Voyager 1 достигна 5 март 1979 г. на планетата Юпитер, пред Voyager 2. втори Вояджър отлетя на гигантската планета на 9 юли 1979 г. И двете устройства са създадени в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. забележителен идеята за изследване на гигантски планети се роди в изключително успешен момент във времето: в края на седемдесетте – началото на осемдесетте години на ХХ век векове, всички те са добре разположени в сравнително тесен сектор Слънчевата система и облицована в „парада на планетите“. Такава ситуация наблюдавани по-рано, а именно 180 години преди старта на Voyagers! гол дългосрочната мисия се състоеше в последователен полет около всеки от Вояджърите на няколко планети. Използването на гравитацията маневрите направиха възможно полета на космическия кораб от една планета до друга през сравнително кратко време. Без такава маневра, полет до Нептун, ще продължи 20 години по-дълго и ще изисква невъобразимо потребление гориво. Съвпадението на реални обстоятелства и блестящи идеи успешно: в момента идват няколко сонди на Voyager техните траектории в Слънчевата система в продължение на 35 години. Те се движат по-бързо и по-бързо; постепенно се ускоряват, тези устройства са станали най-много далечно и бързо движещо се пространство, създадено от човека обекти. В момента те са готови да отидат в космоса, за истински граници на Слънчевата система. Преминал хелиопаузата, границата Слънчевата система „пътешественици“ ще продължи да лети в междузвездието пространство. Voyager 1 е близо до тази граница – скоро той най-накрая надхвърлят хелиосферата, където влиянието е забележимо слънчев вятър и ще продължи да се движи в междузвездната среда. 3Декември 2012 г. учени, работещи с данните от Voyager 1 представи резултатите от текущата работа на сондите, които за първи път ни позволява – макар и на практика – да преминаваме толкова отдалечено от ни границата на Слънчевата система. Първо предоставено на човечеството възможността да разгледа всичко, което се случва в това мистериозно област. Вояджър 1 отдавна е преминал границата на ударната вълна, която образуван по време на звездното течение на вятъра около Слънчевата система, в което води до образуването на хелиосфера – зона, в която основната е Слънцето, запълвайки хелиосферната кухина с потоци слънчев вятър. Границата на междузвездното пространство и хелиосферата наречена хелиопауза – в тази област частици от слънчевия вятър забавят се, движението им става по-хаотично. Това е резултатът. сблъсъци на потоци на звездни и слънчеви ветрове. Юни 2010 г. години, когато Voyager 1 се оттегли на 17 милиарда километра от Слънцето, скоростта на слънчевия вятър спаднаха почти до нула. 28 Юли 2012 г., Вояджър 1 влезе в нова област на космоса, далеч отвъд орбитите на Нептун и Плутон. Анализирайки данните, учените са установили много неочаквани функции. Оказа се, че в тази област силови линии на магнитното поле, генерирано от Слънцето и присъстващ в слънчевия вятър, претърпява повторно свързване със линии на магнитно поле на междузвездната среда. Така е възстановяването в самия край на слънчевата система позволява частици от слънчевия вятър отиват в междузвездното пространство и звезден вятър – влизайте в Слънчевата система. Митници в зоната за възстановяване им дава възможност за преминаване през границата зона на хелиопауза! Аналог на магистрала, магнетична магистрала (магнитна магистрала) всъщност не е постоянна структура, но много променлива, както се вижда от данните Voyager 1. Само от 25 август, когато се движите напред Вояджър 1, работата на “магистралата” се е стабилизирала напълно. Със сила линиите на региона на повторно свързване излитат частици от междузвездието космическо пространство. Това явление може да се тълкува като йерархия на вградените системи, когато магнитосферата на Земята се промива слънчев вятър и образуването на ударна вълна и преходен слой на границата на магнитосферата, още по-мощен са магнитосферите на гигантските планети, където едни и същи процеси. Хелиосферата е с порядък по-голям по мащаб, но потокът наоколо звездният вятър на нейните препятствия демонстрира повторно свързване в това същото качество, тоест когато частиците приемат наложената игра електромагнитни полета от различни източници в космическата среда. Татяна Вълчук
Слънчевата система на НАСА Време Слънце Юпитер
